365

негативна енергия, която то в продължение на цялото си съществуване бе генерирало. Стана ми толкова страшно, че затворих очи. Когато ги отворих отново, се видях да стоя насред изумително красиво поле с най-различни цветя. Звездата все така стремително се приближаваше и променяше цялото пространство след себе си. Огледах се, зад мен имаше градове, изпълнени с нищо неподозиращи хора, а цялата тази неумолима сила се придвижваше към тях.

Когато звездата се приближи съвсем, забелязах, че всъщност е Конник. Доспехите му бяха изковани от червено злато, светеха с ярка светлина и разливаха след себе си червени пламъци. Дори и конят му беше покрит целия с малки пластини от червено злато. Ослепителните доспехи покриваха изцяло Конника, единствено очите оставаха непокрити. В ръцете си държеше копие. На края на копието се развяваше флаг с лотосов цвят, вътре в който бе изобразена пирамида, око и още някакви йероглифи и рисунки. Конникът вече препускаше по огромното поле от цветя.

Както препускаше с пълна скорост, рязко дръпна юздите и спря коня. В този момент видях Неговия поглед, който ми се стори до болка познат. Вниманието на Конника беше привлечено от малка и скромна незабравка с пет небесносини венчелистчета. Той слезе от коня и се наведе над цветето, все едно му се любуваше. В момента на слизането от своя кон, стихиите започнаха да утихват. До градовете достигна едва слаб отзвук от надигналата се стихия, движеща се плътно зад Воина. За мен бе пълна загадка защо могъщият Конник се спря пред това невзрачно цвете, около което бе пълно с великолепни бели цветя? Колко дълго смяташе да остане там?

Дори когато се събудих, не ме напускаше усещането за реалност на този сън. Двата въпроса ясно се бяха отпечатали в моята памет. Естествено и по-рано бях сънувала сънища, но толкова реален, изпълнен с чувства и емоции сън досега не бях имала. Най-главното е, че в съня всичко беше пределно ясно, знаех пълния смисъл на случващото се, както че това е много важно, но когато се събудих, никак не можех да си спомня какво означаваше и как да го тълкувам. Останаха