4

Пролог

— Е, не всичко е толкова лошо. Още повече, щом си решил да останеш, дай им още един шанс и ми позволи…

В този момент лек ветрец се понесе над морето, карайки лунната пътека да затрепти с искрящите сребристи тонове, примамвайки към тайнствената далечина. Природата сякаш нарочно дразнеше Съществото, от една страна обгръщайки го със своята вечност, а от друга радвайки го с естествената си земна красота. Видимо в този ненатрапчив порив се таеше някаква съкровена, известна само на нея тайна.

— Ако толкова много искаш, моля, опитай. Докато сме тук време има… Но нивата отдавна е узряла. И неуморно множащите се плевели взеха много да дотягат на земята… Посевите се оказаха слаби, независимо че за тях се полагаха толкова грижи, секундите илюзия затъмниха реалността на вечността.

— И все пак се надявам да открия…

Поредния порив на вятъра отнесе думите в своето безбрежно пространство. Двете части на Съществото отново се съединиха в своята единна същност. За кратко настана тишина. Единствено огъня тихичко попукваше в догарящите съчки. Подхвърлените изящни клонки бързо се превръщаха в купчина пепел. Странно, бе изминал само миг, все едно тази чудна материя никога не е съществувала.