Сенсей II Анастасия Нових · Страница 6
0%
Страница

6

Печатни страници 6

1

Всички хукнаха да се къпят. Най-накрая настана момента, когато Сенсей остана сам. В този момент той стоеше на плиткото и свикваше с водата. Възползвайки се от отсъствието на другите около нас, започнах да му разказвам своя странен сън за Червеният Конник, който ми се присъни снощи. Това необикновено видение ме порази със своята реалистичност, яркост и емоционалност. След като му разказах съня, споделих, че никак не мога да си спомня неговия смисъл, единственото, което си спомнях бе, че е много важно за мен. И въпреки очакванията ми за пълно тълкуване от физиологическа и философска гледна точка, Сенсей само се усмихна и някак загадъчно поглеждайки към мен, произнесе:

— Ще дойде време и ще разбереш всичко.

Думите му силно ме заинтригуваха, но Сенсей не каза нищо повече. Оставяйки ме в пълно недоумение, той се присъедини към къпещите се, които се вихреха сред вълните, опитвайки се да ги спират с телата си. „Странен сън. Странен отговор. Какво би могло да означава всичко това?“ — отново се замислих аз.

Наблюдавайки Сенсей от страни, не спирах да се възхищавам колко естествено се държеше в различните сфери на реалността. По нищо не се отличаваше от цялата ни компания, като изключим издържливостта и великолепното му

Следваща страница Следваща · 2 мин
Страница 7
За тази книга Сенсей II · 247 страници. Всяка печатна страница е отделна страница в четенето. Обратно към книгата