13

се развива, тя помага на хората да свалят стреса, да се борят със своите страхове. Но в мен назрява следния въпрос, докторе. Моля ви кажете, защо всички психолози никак не успяват да въдворят ред в своята глава, а се опитват да се навират в чуждата?

— Е… как защо? — бавно произнесе Николай Андреевич и след кратка пауза оживено произнесе: — Нали трябва да се папа.

Двамата се засмяха, след което психотерапевтът продължи беседата.

— Ако древните наистина са притежавали тези знания, това означава, че е трябвало да живеят в златен век.

— Съвършено вярно. Така си е било.

Николай Андреевич се замисли и после попита:

— Коя древност имате предвид? В нашата цивилизация ли?

Забелязах, че Николай Андреевич общува със Сенсей ту приятелски на „ти“, ту преминавайки към уважителното „вие“.

— Не бих нарекъл и началото на нашата цивилизация древност. Нашата цивилизация съществува някакви си 12 хиляди години. Макар и в началото на своето развитие да й е била предадена определена част от знанията, в това число и в областта на психологията.

— Предадени знания? Интересно и на кого са били предадени?

— Тези знания били разпръснати по целия свят: в Европа, Азия, Африка, Южна и Северна Америка. Те били пазени като съкровени знания от мъдреците на племената в Древен Египет, Индия, Месопотамия, Сибир, Китай. Но независимо от широкото си разпространение, с времето тези знания били загубени. И сега на вас господа ви се налага отново да изобретявате колелото.

— И все пак е много странно. Как хората от различни континенти са могли да получат тези знания, още повече в племената? И най-интересното е, кой им ги е предал? До колкото ми е известно, преди океанът е бил непреодолимо препятствие, а да се прелети просто е нямало на какво.

— Просто във вашата представа, за преместването от едно място на друго задължително е необходима някаква техника