21

ковки. Какво още има да говорим?

Чувайки подобни неща, започнах да сравнявам казаното с моите познания. Опитах се спешно да си припомня опита на нашата фамилия от работата на село, какво и как мама садеше в двора. И въобще какво умея да правя в този живот и какво не. Липсата на познания в толкова много сфери се оказа толкова фрапираща, че направо се ужасих. И реших, каквото и да ми струва да наваксам пропуснатото. Отбелязах си, след като се прибера в къщи да разпитам по-възрастните поколения как са оцелявали по времето на войната, сред тези сурови условия. А също така реших да вземам активно участие в селскостопанските дейности на село и да се науча, както казва Сенсей, на най-елементарното. Нали когато те карат да правиш каквото и да било е едно, а когато сам изгаряш от желание да се научиш — съвсем друго.

Нашите „умни глави“ отново се посмяха на своите собствени шеги, а след това Сенсей предложи:

— Добре, докторе, стига толкова сме обсъждали трагедии, да отиваме да се изкъпем, — и поглеждайки разположението на слънцето в небето, философски добави: — докато все още имаме тази възможност.