23

трябваше постоянно да бъдат поени и хранени, почесвани, да се отпъждат мухите и всички малки твари, които използвайки момента се опитваха да се катерят по тях, все едно любознателни туристи планината Килиманджаро. В края на краищата, след дълъг и упорит труд, съпровождан от неспиращи пристъпи на смях, вместо плануваната триглава ламя в съвременен вариант се получи, както се изрази Андрей, „мутант от неизвестна порода“. Когато внасяхме последните щрихи украсявайки нашия „хубавец“, една от главите му (носеща името Руслан) забеляза в далечината бягащите по брега Стас и Женя.

— А, къде им е лодката? — удиви се „най-зорката глава на ламята“. — Какво са намислили?

„Главата“ с име Славик с невероятното пособие във вид на „шапка“ с висящи от нея водорасли лениво се обърна в тази посока и добави:

— Сигурно са забравили нещо.

И накрая третата „глава“, най-мъдрата, на име Костя, разположена по средата между другите две и украсена от Татяна със супер чалма от руло тоалетна хартия и салфетки произнесе:

— Ако бяха забравили нещо, нямаше да летят с такава скорост.

Действително, съдейки по тяхната скорост, не можеше да се каже, че просто си тичат за здраве. Освен това отсъствието на Володя и Виктор, както и цялата екипировка, с която отплаваха явно показваха, че с тях се бе случило нещо. Цялото ни внимание се съсредоточи върху тях.

След като стигнаха до лагера, започнаха да възстановяват дишането си след спринта, гледайки с удивление нашия шедьовър.

— Случи ли се нещо? — озадачено се поинтересува „най-мъдрата глава“.

— Ама и вас си ви бива! — с усмивка добави Женя, съзерцавайки нашето грандиозно произведение.

— Сенсей къде е? — с въпрос отговори на въпроса Стас.

— Ей там. — Андрей посочи морето, където сред вълните