24

се мяркаха две глави. — плува заедно с Николай Андреевич.

Стас и Женя се загледаха в далечината. След лек размисъл Женя пъхна пръсти в устата и започна да свири в посока морето. Звука беше толкова пронизващ, че Андрей се отдръпна от него и започна да разтрива ушите си:

— Е, да беше предупредил. Така човек може да оглушее.

— Какво се случи? — включи се в разговора Юра.

— Някаква авария с вашия плавателен съд ли? Не успяхте да се справите с течението ли? — ехидно промълви „зорката глава“.

— Надяваме се, че няма жертви, — завърши мисълта на своя „събрат“ „умната глава“.

— Нищо не се е случило, — отговори Стас на всички въпроси наведнъж, докато Женя продължаваше с музикалните си изпълнения. — Плавателният съд е наред. Всички са живи и здрави, което пожелаваме и на вас… — Стас с усмивка погледна на стърчащите в пясъка глави и безразборно стърчащите им крайници. — Просто намерихме един делфин на брега.

— Делфин?! — възкликнахме с Татяна почти едновременно.

— Да, не особено голям, — момъкът показа с ръце неговия размер, — около метър и половина.

Нашата компания възкликна с възхищение:

— Еха!

В това време плуващите в далечината Сенсей и Николай Андреевич се огледаха и Женя им махна с ръце. Двамата заплуваха обратно към брега.

— Жив делфин?! — попита Андрей.

Женя завършвайки своето задължение на „сигнална кула“, веднага се включи в разговора.

— Не… измъчен с прободна рана от страни. При това съвсем прясна, от която все още тече кръв.

— Уф-ф-ф, — с погнуса отвърна Руслан.

— Да, — Женя продължаваше да нагнетява обстановката, — зрелището не е за хора със слаби сърца.

— Как са могли така да го…? — с нотка съжаление проговори Славик.