25

— Малко ли са „приятелите на природата“? — отговори Женя със своя черен хумор. — Където и да се обърнеш, едни маниаци бродят и търсят поредната си жертва… — и поглеждайки на своя скован в пясъка другар добави: — която колкото е по-безпомощна, толкова по добре.

— Да, разбира се, — усмихна се Костик заедно с нас, — ей сега ще ни светнеш по въпроса! Както се казва, добре си отворете ушите и попивайте.

Женя погледна неговата главата, намираща се в общата композиция на скулптурата с преценяващ поглед и в очите му пламна искра.

— Хей това е добра идея! — произнесе той и подобно на изкусен майстор на пясъчните скулптури започна да допълва със своите смешни измислици нашия комичен „мутант“

Когато Сенсей и Николай Андреевич излязоха от водата, групата вече се заливаше от смях, при това, както зрителите така и самите „жертви“ заровени в пясъка. Да си призная, последните се смееха най-силно от всички, тресейки се подобно на събуждащ се вулкан, вследствие, на което нашето „произведение на изкуството“ започна да се руши. И ако вземем предвид коментарите на Женя по този повод, можем да си представим в какво просълзено от смях състояние ни завариха Сенсей и Николай Андреевич. Те също бързо се присъединиха към нашата веселба, вкарвайки своята лепта от шеги по адрес на колективното ни творение. А Николай Андреевич наблюдавайки действията на Женя веднага му издаде категорична „диагноза“ с присъщите и симптоми.

След като смеха утихна и „жертвите“ бяха извадени от пясъка и отидоха да се къпят, Стас разказа на кратко на Сенсей и Николай Андреевич какво се е случило. В началото на разказа нашият психотерапевт стоеше леко напрегнат, но после се поотпусна и произнесе:

— А пък аз си помислих… Така свирихте от брега, все едно целия ви екипаж бе потънал на дъното.

— Ето заради онзи музикант разбойник, — с виновна усмивка кимна Стас към Женя.

— Точно така, — подхвана Андрей, слушайки разговора,