28

живеят хармонично. Макар и диви животни те никога не се опитват да вземат от природата повече, от колкото е нужно за тяхното съществуване, никога не се опитват да завладеят някого или нещо. Мирно си съжителстват с огромното видово многообразие на океаните, и при това не просто съществуват, а вземайки предвид тяхната жизнерадостност, без съмнение се наслаждават на всеки миг от живота.

Преследвайки нашия „цивилизован“ прогрес, изискващ все повече и повече жертви от природата ние губим своя човешки облик и Духовното в нас. Въздигаме своето Его с нашите ненаситни и безкрайни потребности, превръщаме се в уродливи и бездушни твари, унищожаващи не само Земята, но и всичко живо на нея, в това число и себеподобните. И приемаме това за нормално?! И за това ли сме се появили на бял свят? Животът е миг. И в този миг всеки иска да бъде щастлив. Иска, но не може. Защо? Природата ни дава своите мълчаливи отговори на тези въпроси в хармонията на своите делници. А ние правим всичко наопаки: Вместо да наблюдаваме — убиваме, вместо разумно да творим — разрушаваме. Да, всичко това е много страшно — да живееш с животински нрав и да притежаваш разум, където господства Егото. Вечни мъки… А щастието е толкова близо. Всичко, което е нужно е просто да се обърнеш в посоката на доброто и да станеш Човек.

Всички стояхме мълчешком над тялото на делфина, дори и Стас, който беше много сдържан човек, отведе своя поглед, скривайки едвам своите емоции:

— Само да ми падне това рибарче, за дълго ще загуби желание да взима в ръцете си тежки предмети…

— …и глупави мисли в главата, — със същия тон добави Виктор.

— Ненавистта е лош съветник, — замислено произнесе Сенсей.

— А кой говори за ненавистта, — сви рамене Женя. — Ние просто ще го ступаме с „любов“… При това така, че не само да не вдига повече ръка срещу делфин…, а и изобщо да заобикаля водата от километри.

— Да, да, ти си самата „толерантност“, — с едва забележи-