29

ма усмивка проговори Сенсей и след малка пауза добави: — А ако говорим сериозно, донякъде си прав, ако проявяваш снизходителност към злото, няма да забележиш, как ще станеш равнодушен към доброто. Но трябва да се знае, че наказвайки злото, трябва да умееш да се спираш на време. Само така ще можеш да избегнеш опасностите, които се таят вътре в теб. Този, който побеждава не се гордее, не насилва, не ликува. Той побеждава… при това на първо място самия себе си. Затова наказвайки злото, трябва да се помни и добро -то.

Нашата дружина изслуша Сенсей и отново наведе глави над делфина.

— Хайде да го погребем, — предложи Женя след кратко мълчание, очевидно опитвайки да се реабилитира някак пред Сенсей.

— Правилно, — предложи Андрей. — Ей сега, ще отида да взема лопатата…

— За какво ти е лопата? — Възрази Женя. — Виж колко сме много, за нула време ще изкопаем една дупка с ръце. Какво има да копаем толкова?

И за потвърждение на своите думи Женя направи няколко мощни загребвания в пясъка със своите ръце, все едно е екскаватор с множество гребла, показвайки ни колко бързо става. Сенсей гребна малко вода от трапа на Женя и поля делфина. После започна нежно да го погалва по главата и да му говори:

— Защо искате да го погребвате на сушата? Той е моряк. Неговата стихия е морето…

— И какво, ще го хвърлим така в морето?! — удиви се Женя. — Хайде по-добре да го заровим в пясъка, така и рибите няма да го изядат. Тук ще спи спокойно… — Сенсей, който бе застанал на колене го погледна и се усмихна, от което Женя разбра, че пак е изръсил някаква глупост и побърза да добави, — …нашият скъп приятел.

С това си изказване той предизвика усмивките ни, които се опитахме да скрием, понеже момента не беше подходящ за