31

жаваше да стои в неговите ръце. Водата, където се намираше опашката му се раздвижи вълнообразно. Отначало си помислих, че ми се е привидяло, но след няколко секунди раздвижването отново се повтори, при това много по-силно. Това вече нямаше как да го объркам. Приятелите ми също забелязаха това и всички въодушевено възкликнахме:

— Вижте, вижте, той е жив!

Привлечени от шума момчетата останали на брега побързаха да дойдат до нас, а ние тръгнахме да се приближаваме към Сенсей, но Николай Андреевич ни спря.

— Тихо, не шумете. Стойте на място, ще го изплашите.

Нашата групичка замръзна, наблюдавайки с възхищение случващото се. В началото движенията на делфина бяха немощни, все едно бавно идваше на себе си след безсъзнание, но малко по-късно движенията му станаха по-смели и интензивни. Удивително бе и това, че този див ранен делфин, който едва не бе погубен от човешки ръце, дори и не се опита да се измъкне от ръцете на Сенсей. Тъкмо обратното, съдейки по оживените му движения, все едно се изпълваше с живителна сила. Изглежда разбирайки това, делфина не бързаше да се измъкне от грижовните добри ръце.

След известно време махна с плоската си опашка, която по форма приличаше на китовата, но в умален вид, смешно плесна по водата и се гмурна. Показвайки се от водата не далеч от Сенсей, той застана странично и известно време балансираше във водата гледайки своя спасител. Сенсей също замръзна, гледайки към него. След известно време, когато този безсловесен диалог завърши, делфинът се обърна и бавно заплува навътре в морето. Въпреки очакванията ни, не се гмурна, а опитваше да се държи на повърхността. Сенсей го изпрати с поглед, а след това потапяйки се за миг и приглаждайки своите коси, започна да излиза от морето.

Когато всички се събрахме на брега, Виктор забеляза:

— Нещо много немощно плува. До колкото ми е известно делфините са изключително бързоходни създания.

На което Женя отговори със своя любим селски диалект:

— Ако те бяха подредили така с канджата, интересно как