34

нашите. Само че за разлика от нас, делфините много трудно понасят настинката. При тях тя често преминава във възпаление на дробовете, което почти винаги завършва със смърт на животното.

Женя направи учудена физиономия:

— Да? Все пак е добре, че не съм делфин.

— Но ако се нагълтват с вода, как тогава живеят там? — прояви своето любопитство Костя.

— Умират само в случаи на силен стрес, когато изпадат в паника, по принцип също както и човека. А иначе си живеят прекрасно! Имат мускулна система на въздушните клапи, която идеално работи и в най-сложните външни условия.

— Да, — въздъхна Николай Андреевич, — в страха си всички са равни. — помълча известно време и попита Сенсей, — Почакай, почакай, получава се, че при апнея за тях е важен психологическия фактор, както при човешката апнея, така ли?

— Абсолютно вярно.

— Апнея? — удивено произнесе Руслан. — Какво е това?

Женя произнесе:

— Ама че си и ти… Апнея — това е когато ти секне дъха. Дори аз го знам!

Руслан погледна към аквалангите в лодката и с изкривена усмивка произнесе:

— Има си хас да не знаеш.

— Нищо, — задяна го Стас, — ако се погмуркаш с нас и ти ще знаеш.

— Да бе, с главата в пясъка, — добави Женя с усмивка и погледна към Стас.

Двамата се разсмяха, вероятно спомняйки си някакъв забавен случай от своето минало, а Руслан обиден изрече:

— Да не съм ти щраус?

— Е, ако не си, ще станеш, — заяви Женя споглеждайки се със Стас.

Всички прозряхме скрития смисъл зад думите и настояхме да разкажат какво се крие зад тях. Момчетата разказаха за своите първи неуспешни опити в гмуркането. Нищо особено,