35

но в интерпретацията на Женя всичко изглеждаше доста комично. На края Стас произнесе:

— Би било страхотно ако човек можеше да стои под водата дълго време без допълнителна екипировка, без акваланг.

— Това е напълно реално, — вметна между другото Сенсей. — Човешкият мозък е програмиран да изпълнява много задачи. Просто човек трябва да умее да използва тези възможности… Какво представлява дишането? Това е редуване на вдишвания и издишвания. Даденият процес се извършва за сметка съкращаването на диафрагмата и ребрените мускули, благодарение, на което се променя обема на гръдните клетки. Газовия обмен се осъществява на нивото на алвеолите и така кръвта се обогатява с кислород. Кръвта транспортира кислорода до клетките, вземайки въглеродния диоксид. И кой регулира този ритъм на дишане? Дихателният център, разположен в продълговатия мозък. Тъкмо тук се намира златното ключе към „превключването на скоростите“

— В смисъл, превключване на програмите ли? — произнесе Костик.

— Ами да.

Женя самодоволно се усмихна:

— Да бе, а ключето както в приказките си лежи спокойно и никой не знае къде точно. А който знае, мълчи, или просто не може сам да го достигне в дълбокото му скривалище.

— Грешиш, — произнесе Сенсей, — който има желание, винаги ще го намери… и ще го достигне. Има много подобни практики за задържане на въздуха. Единствено е нужно да търсиш, без да те мързи, а не да разказваш приказки, че такива неща не съществуват, защото не са ти известни.

Ето например в йога има практика за тренировка контрола на дишането. Нарича се Пранаяма. Макар в първоначалния си вариант да се е давала като един от основните инструменти за пробуждане на един от най-древните човешки рефлекси — „рефлексът на потапянето“, при това не във водата, а по-скоро в дълбините на собственото си съзнание, където човек постепенно се приближава към източника на душата. Но хората са видоизменили тази практика и са я раздули в цяло учение,