37

— С теб, Сенсей? За нищо на света. — веднага се извъртя Женя под общия смях на тълпата. — Какво, да не ви приличам на самоубиец? И без това зная, че не бих издържал под водата толкова колкото ти.

— Не, нямам предвид себе си, — успокои го Сенсей. — Ето, избери си, когото и да било от нашата малка гвардия.

— Да си избера казваш? — лукаво се усмихна Женя и започна да ни оглежда. И в този момент за зла участ, найлоновата торбичка, която носех се скъса.

— Ох, — смутено произнесох аз и започнах да събирам от пясъка риболовните принадлежности и разни други вещи.

Андрей и Володя, които вървяха до мен взеха да ми помагат. В този момент Женя насочи своето внимание върху „обекта“ на своята печеливша стратегия и самодоволно произнесе:

— Ето, например да вземем нея.

— Добре, нека бъде тя, — съгласи се Сенсей. — Имаш ли нещо против? — попита ме той.

Наивно предполагайки, че това ще бъде някаква весела шега аз се съгласих. И не по-малко самонадеяно от Женя заявих:

— Разбира се, че не съм против. Нали съм седмо коляно потомствен гмуркач. Знаете ли как се гмуркаме в Сибир? Ехее-е! Като се гмурнем в Горен Алтай, чак в Карско море изплуваме!

— Изплувате или ви вадят? — с ехидна усмивка произнесе Женя.

— Е, на кой както му провърви, — отговорих аз.

Нашия диалог разсмя всички.

— Така - такичка, — потърка доволно ръце Женя, предвкусвайки своята победа. — И на какво ще се обзаложим?

— На каквото си поискаш, — весело отговори Сенсей.

— Тогава… тогава, — момъкът чак си загуби мисълта.

— На едно дежурство в лагера, — подсказа му Стас, понеже наближаваше техния ред.

— Точно така, — съгласи се Женя. — На едно дежурство! И цялото му там метене, миене, поддържане на огъня и тем подобни елементи от бита в лагера.