38

— Става, — отговори Сенсей. — Като стигнем в лагера, тогава ще се съревноваваме.

Двамата стиснаха ръцете си, а Володя цепи облога им. Ние продължихме по пътя си. Женя предчувствайки своето превъзходство започна психологическата обработка на съперника, по-скоро съперничка, подготвяйки ме за всички досадни задачи от бита на нашия лагер.

— Какво ще кажеш да забърша и праха от тръстиката? — със смях предложих аз.

— Е ти пък, няма нужда! — деликатно отговори доволния Женя, — Все пак сме джентълмени! Ще се ограничим с лагерния хаос. — и веднага добави. — Макар, че ако дамата има такова желание може и не само това да свърши, а и онази локвичка да почисти.

Женя кимна към морето и всички избухнахме в смях. Така вървяхме чак до палатковия лагер, разменяйки взаимни любезности под акомпанимента на гръмкия смях на приятелите ни.