39

4

Още от далече забелязахме, че нашия лагер изглежда някак неестествено, все едно беше покрит с бяло движещо се покривало. Е, наистина се стараехме да поддържаме лагера чист, но чак до такава бяла чистота… Приближавайки се все повече разбрахме, че това не е нищо друго, а „пиршество“ на безброй чайки. Неочакваната ни поява предизвика в тях силна уплаха и паническо бягство от местопрестъплението. Откъсвайки се от своята пищна трапеза, те като по команда излетяха във въздуха, оставяйки след себе си пълен хаос. Нашата група изпадна в пълен шок от тази нечувана наглост.

Тази картина просто трябваше да бъде видяна. Навсякъде се търкаляха разпокъсани торбички с варива и макарони, прилично смесени с пясък. Истински пясъчно-вариво-макаронен фундамент, добре гарниран с курешки. Величествено се извисяваха бели камарки от брашно, сол и захар. А целият този сутрешен погром бе гарниран с ажурни салфетки, които вятърът, все едно на игра, бе разпръснал по целия бряг. Ако вземем предвид и доскорошния ни спор относно облога, направо се отчаях.

След една минута гробно мълчание, по време на което, кой с удивление, кой с ужас разглеждаше този чуден пейзаж наречен градско сметище, Женя се почеса по тила и с патос заговори на Андрей: