40

— Така, така. Това се казва „ни една жива душа“?!

А Андрей побърза да се оправдае:

— Да, освен твоя маниак единак!

— Това, че не е бил единак е очевидно, — шеговито добави Виктор, разглеждайки множеството следи от погрома. — И съдейки по отпечатъците, инициаторът на този погром по-скоро е бил някой местен представител на местната фауна с четири лапи, а може и с опашка. Явно той първи е проверил какво има в палатката с провизиите.

— Ами правилно, — застъпи се за неизвестния звяр Женя, — хубаво си е хапнал. Станало му е скучно и е поканил всичките си местни приятели на банкет.

— Страхотен банкет, — добави Стас. — Кой сега ще разтреби всичко това?

— Отгатни от един път, — с усмивка произнесе Женя и доволно погледна към мен.

След това, видимо сещайки се за нещо, започна да търси нашата импровизирана метла, която се оказа изпотъпкана в пясъка. Женя я повдигна, изтърси я от пясъка и с жест на щедрост ми я подаде.

— Заповядай, Пепеляшке! Днес със сигурност ще се разминеш с почивка на морския бряг. Облога си е облог.

Аз взех метлата, разбирайки, че все едно ще се наложи да се чисти и започнах мислено да подреждам задачите за почистването на лагера по приоритет. През това време Сенсей взе метлата от моите ръце и се обърна към Женя:

— Но тя все още не е загубила облога.

— Но и едва ли ще успее да го спечели, — с уверено изражение на лицето произнесе подхилващия се момък.

— Предлагам следното, — каза Сенсей, — щом е такава работата, хайде да усложним задачата.

— А, не! Облога си е облог, както се бяхме договорили така и ще си остане, — започна да протестира Женя, мислейки, че Сенсей ще предложи нещо свръхестествено за неговата персона.

— Ама аз предлагам да е в твоя полза!

Женя притихна и подозрително погледна към Сенсей, оп-