43

ността, дори понякога в паниката потапяйки своя „наставник“. След няколко такива недоброволни опита, Костик изтърси още по-рационални предложения по усъвършенстване техниката ми на гмуркане, например да увелича теглото си под водата с огърлица от тухли или окови от бетонни блокове и тем подобни измишльотини.

— В края на краищата каква е твоята задача? — шеговито разсъждаваше той, изтърсвайки водата от едното си ухо и поправяйки увисналата корона. — Да се потопиш. Нали така?! Така. А за излизане от водата никой нищо не е говорил.

Отново се разсмяхме.

— Ех, колко си ни добричък! — със забавна интонация произнесе Татяна.

Като цяло нашата подготовка се превърна в пълна клоунада, за разлика от по-големите момчета, които тренираха здраво. Така че, за всеки случай се настроих за своята нова роля на Пепеляшка.

Накрая дойдоха Сенсей и Николай Андреевич. Мислех си, че гледайки нашите опити, Сенсей ще превърне подготовката в една голяма шега и в този весел дух всичко ще приключи, но когато се приближи и съвсем сериозно заяви: „Какво, започваме ли?“, душата ми, както се казва, от страх моментално падна в петите. Не желаейки да покажа пред своите приятели страха си, започнах с усмивка и треперещ глас, то ли от студената вода, то ли от страха, да говоря на Сенсей:

— Сенсей, аз няма да мога… По добре веднага да тръгна да чистя.

На което Сенсей отговори със спокоен глас:

— Не се предавай. Отпъди страха. Разсей всички съмнения. Вярвай, защото е казано „според вярата ще получиш“.

Аз стоях смутена и го гледах с немия въпрос: „Как ще успея да направя това?“ И в този момент гледайки ме в очите той отговори:

— Просто се отпусни. Не мисли за дишането. Твоята задача е дълбокото състояние на медитация и никакви мисли.