44

Съсредоточи се върху броенето от едно до десет. Нали ще успееш да издържиш десет секунди?

— Е, ако са десет секунди няма никакъв проблем, ще издържа и още как, — с гордост отговорих, тъй като това „достижение“ ми изглеждаше фасулска работа.

— Тогава какво се притесняваш толкова? Брой до десет и излизай. Само че недей да броиш бързо 1, 2, 3… а бавно, с малки паузи, все едно изброяваш трицифрени числа, например, 501, 502, 503 и т.н. разбра ли?

— Да.

След тези думи не само се успокоих, но дори в мен изникна любопитство. Все още не ми се бе налагало да медитирам под вода. И колкото да бе странно, моето любопитство прерасна в твърда вяра, че всичко ще бъде наред. Това чувство се зараждаше именно от абсолютното ми доверие към Сенсей. Дори не доверие, а по-скоро неразкрито знание на моята душа за неговата Същност, което се проявяваше интуитивно, на дълбоко чувствено ниво.

„Да се гмуркам тогава“, — помислих си аз, извършвайки рязко няколко вдишвания и издишвания. Същото направи и моя първи „съперник“ Женя. Застанахме в готовност. На цифрата „три“ събрах колкото може повече въздух в гърдите си и заедно се потопихме във водата. Сенсей сложи ръка върху главата ми в района на хилядолистника и леко ме натисна, помислих си, сигурно да не изплувам по-рано от нужното. Вместо това да предизвика в мен паника, се случи точно обратното, отпуснах се и започнах да броя до десет. Справяйки се с тази задача реших да поостана още няколко секунди във водата, за да добавя към своя резултат още малко време. Но веднага след, като започнах да броя отново, почувствах как здравите ръце на Сенсей ме издърпват от водата. Честно да си кажа дори леко се разстроих, тъй като можех да остана още. Излизайки на повърхността, моментално започнах да се възмущавам, още преди да съм отворила очи:

— Защо ме издърпахте… Мога да издържа още…

Но когато погледнах останалите, изпаднах в недоумение. Всички стояха с някаква няма възхита, гледайки ме така,