45

все едно съм извънземно, долетяло от друга вселена. Женя и Стас също ме гледаха с някакво подозрително удивление и не можеха да отлепят очи от моята възмутена особа. Помислих си, че изобщо не са се потапяли или пък нещо се е случило? Само Сенсей бе запазил олимпийско спокойствие.

— Стига толкова, — добродушно произнесе Сенсей. — вече престоя десет минути под водата.

— Кой?! Аз??? — възкликнах, мислейки, че това е някаква шега.

— Да, всичко се случва в живота, — промълви Стас, почесвайки своя тил. — Но за зла участ това „всичко“ не се случва на всеки.

— Виждаш ли как преживяват случилото се някои големи самохвалковци. — Сенсей кимна с глава към Женя, който стоеше с отворена от удивление уста и оцъклени очи все едно беше ударен от мълния. — Сега май някой друг ще се превърне в Пепеляшка и ще чисти.

Видимо думите, които произнесе Сенсей накараха Женя да дойде на себе си. Той комично щракна със зъби и върна своята челюст на мястото и, при това помагайки си с ръка. След това произнесе със своя неизменен шеговит тон:

— Да чистя — няма проблем! Но относно смяната на пола нищо не сме се уговаряли.

Стас започна да го „успокоява“, пораждайки цяла вълна от смях.

— „Пепеляшка“ — скъпи ми мой, е вид трудова индивидуална дейност, когато за минимално време трябва да се свърши максимално количество работа, при това безвъзмездно…

— Безвъзмездно, безвъзмездно, — раздразнено отвърна Женя. — А ти какво се радваш? Двамата се гмуркахме, двамата и ще чистим, Пепеляшке - 2.

— Ааа, не! Според щатното разпределение има само една Пепеляшка, — възрази със смях Стас.

— Ааа, ти си решил да играеш ролята на феята, и да контролираш работата по почистването. Изверг такъв!

Нашата дружина започна да ръси шеги, видимо изли-