46

зайки от състоянието на вцепенение.

— Сенсей, какво и направи? — първи попита по същество Володя.

— Нищо особено, промених нейното възприятие за време, нейния езоосмоз.

— Езоосмоз? Какво е това? — попита Виктор.

— Някой друг път ще ви разкажа, — махна с ръка Сенсей. — Е, облогът завърши, да отиваме да чистим лагера…

— …да отделяме зърната от плявата, а кюфтетата от мухите, — Стас допълни изказването на Сенсей.

— Това е абсолютно невъзможно, да издържи десет минути под вода! — с ирония започна да се възмущава Женя, поглеждайки към брега, очевидно изпитвайки ужас от количеството работа, която трябва да се свърши. — Никой не живее толкова време без въздух!

Сенсей започна да кипва:

— Ама че хора, колко ми дотегнахте със своето неверие! Нали сам видя с очите си.

— Да бе, може под водата да е имала някаква тръбичка, където да диша. Това е измама! Добре ме накиснахте!

Сенсей уморено склони глава на страни и тъжно се усмихна:

— Естествено, че те накиснахме! Ти си бил накиснат още в деня, когато си се появявал на бял свят.

Всички се засмяха, а Сенсей се обърна и заедно с Николай Андреевич започнаха да излизат от водата.

— Хайде излизай, — Стас подкани със смях Женя.

— Слушам, обер-щурбан-фюрер-фрау фея, — вяло рапортува Женя и въздишайки добави печално, — какъв кучешки живот имаме ние пепеляшките, не е изминал и ден и отново сме наказани с допълнителна работа.

Всички излязохме на брега. Тогава започнах да разпитвам приятелите си надълго и нашироко нима съм била цели десет минути под водата. Те игнорирайки моя въпрос попитаха на свой ред дали наистина не съм имала някъде скрита тръбичка, през която да дишам. Врявата, която вдигахме беше по-голяма и от чайките, когато техния пир бе прекъс-