47

нат от неочакваните гости. В крайна сметка никой не успя да си изясни какво точно се случи.

Започна тотално почистване на лагера. И макар Женя комично да показваше, че е главното действащо лице в тази „индивидуална трудова дейност“, той ловко отбягваше работата, създавайки впечатлението, че се труди много. За това пък така ни разсмиваше, че сами не разбрахме кога свършихме с почистването на лагера. А когато започнахме да го упрекваме, че всъщност само е имитирал работа, той с важен тон заяви, че всеки глупак може да работи, важното е целия процес да бъде професионално ръководен, за което всички безкрайно му „благодариха“ и дружно го хвърлихме във водата.

След това „тържествено“ завършване на трудовите подвизи се захванахме с изчисление на нанесените щети. И понеже хранителните запаси драстично намаляха, решихме да отидем на пазар. Тези наши по-малки братя разбойници видимо бяха изяли съвсем малко от провизиите, но от безграничната радост и „пълната слободия на края на цивилизацията“ бяха объркали повечето продукти с пясък, при това толкова изкусно, все едно си бяха устроили дискотека.

След като съставихме списък с необходимите продукти, момчетата решиха да отидат с една от колите до най-близкия пазар, но Сенсей предложи да оставим техниката на мира и да се поразкършим, организирайки „леко маратонче“ по бреговата ивица. Естествено никой не посмя да възрази. Най-гладните се подкрепиха с малко сухари, а останалите решиха да потърпят до пристигането на провизиите. Освен това Сенсей често казваше, че гладуването понякога е полезно.

Отначало започнаха да се стягат Володя, Стас и Женя, но когато към тях се присъедини Сенсей с предложението си за тренировка, Николай Андреевич, Руслан, Андрей и аз също изразихме желание да се разкършим. Макар да ни предстоеше не особено лек крос, изпълнен с физически натоварвания, не можех да пропусна подобно пътешествие в компанията на Сенсей. За мен то не беше просто поход, а благодарение на интересните наблюдения на Сенсей, цяло приключение в чо-