48

вешкия свят, а също така и в своя собствен.

Точно както бе обещал, Сенсей ни спретна хубавичка тренировка по пътя към пазара. В началото с леко темпо бягахме по бреговата ивица, спирайки чак след половин час. След това начело със Сенсей направихме разгрявка. И отново тичане, но този път ускорено. След това продължихме с лицеви опори, коремни преси, бягане във водата и преодоляване на различни препятствия от местността. Като цяло, Сенсей не се скъпеше на различни тренировъчни методи, благодарение, на които физическата ни тренировка се превърна в необикновено приключение, подобие на „морски десант“. И независимо, че мускулите започнаха да се обаждат, достигайки „цивилизацията“, вътрешното удовлетворение от успешно преодоляната тренировка бе много по-голямо.

Решихме да минем на пряко през почивните бази, един вид да съкратим пътя до пазара. Заобикаляйки с плуване водното ограждение, което отделяше първия пансион от „дивата природа“ влязохме направо в цивилизацията като съвсем нормални летовници и спокойно продължихме по плажа. Хората по навик масово прекарваха своята почивка в пусто лежане на пясъка, сменяйки позицията пред телевизора с тази върху хавлията, наблюдавайки пъстрата тълпа на фона на еднообразния морски пейзаж. Разговорите, които дочувах бяха свързани предимно с различни битови теми. Един се жалваше за нещо, друг обсъждаше някого, трети се присмиваше над другиго. На кратко, живота си течеше със своето обикновено човешко ежедневие, ни повече, ни по-малко. В началото силно се усещаше ярката граница между духовното, за което говореше Сенсей, и материалистичното ежедневие, за което говориха хората, но после, потапяйки се в атмосферата на пъстрата масовка, започнах да се заразявам с нейния не съвсем чист въздух.

Трудно е да се каже кога в главата ми започнаха да изникват провокативни мисли. Очевидно започнаха да закачат моето внимание с различни дреболии. Някъде мярнах изложен красив бански и си помислих как ли ще ми стои, другаде забелязах красиви бижута, които поисках да притежавам.