49

Моето въображение моментално започна да рисува картината как ще изглеждам в новия си бански и бижута. И когато дадох воля на тези мисли, тутакси започна да се появява и образа на госпожа Завист. А забелязах всичко това, едва тогава, когато с пълна сила обработваше моето съзнание със своята ненаситност и неудовлетвореност и всички най-светли чувства. „Хей, ама какво правя?! — възмутих се на самата себе си. — Надявам върху себе си чуждите образи. Та това не съм аз! Пуснах се с шейна от планината, а долу шейничката се оказа въз тежичка. Как ще я тегля сега нагоре?“

Моите не особено весели разсъждения бяха прекъснати от Андрей, който видимо също се бе закачил на кукичката на Животинското си начало.

— Еха, скивайте какви тела имат тези пичове! — с възхищение каза на момчетата, показвайки добре изпечените, играещи пясъчен волейбол мъже. Очевидно това бе някаква група културисти. — Само им вижте мускулите…

Съдейки по техните движения се създаваше впечатлението, че не играят волейбол, а демонстрират на публиката мускулите си. Естествено, привличаха и вниманието на минувачите, които на свой ред с нескрита завист гледаха техните тела.

— Сенсей, а може ли бързо да се напомпя и да докарам такива мускули?

— Може. — простичко отговори Сенсей. — А смисълът от това какъв е? Ще придобиеш едно, а ще изгубиш друго. Напомпвайки се до такава степен, ще загубиш издържливост и скорост. И какво ще ти даде това? Смяташ да се перчиш пред момичетата. — Андрей леко се сепна, все едно Сенсей прочете мислите му. — Знаеш ли каква е причината зад това желание? Елементарната човешка завист…

След тези думи и аз се сепнах, тъй като мислех за същото нещо.

— …Но това не е само твоята беда, това е бедата на мнозина. Само ако действително знаеше за какво си мислят хората! Една алчност, завист, стремеж да изпъкнеш пред ближния, било то и с нещо незначително. В главите им е една жажда да