51

избрани“. Много от хората прикриват тайните помисли на своето Животинско начало с външна показност, все едно се стремят към духовното, а в същото време под това благовидно действие се реализират желанията на Животинското им начало, задоволява се все същата дребна мания, превъзнасят се и позират пред другите. А истинската им, искрената Любов към Бога е почти невъзможно да бъде открита в помислите им.

Християните биха нарекли подобни желания хитростите на сатаната, отвличащи човека от главното — от душата, от Вечното. Погледнете само съвременния модел на цивилизацията. Целият свят работи за това, да може да се предизвикат колкото се може повече желания в човека, да се притежава повече от колкото е нужно, сякаш нещо не му достига да е напълно щастлив. Целият свят търгува с илюзии. Той е изтъкан от лъжи и неговите конци се държат на завистта. Хората сами пораждат илюзията, подхранват я със своите нечистоплътни мисли и сами живеят в тази илюзия, възприемайки я за истинската реалност. За съжаление факта на глобалната лъжа на Животинския разум се разкрива едва пред лицето на Смъртта. Но тогава вече е твърде късно да се промени каквото и да било.

А младостта отлита като миг, като буен мустанг, озовал се на свобода. Неуспял да опънеш юздите и гледаш дошла е зрелостта. Тогава се спираш и поглеждаш назад. Настъпва преоценка на ценностите. Достиженията ти вече не ти се струват толкова значими, не си струват отделените сили и време. Появяват се нови желания и илюзии за утвърждаване в света на солидните хора. И човека започва да измисля нови начини как да се отличи от тълпата. Не успяваш дори да мигнеш и вече е дошла старостта, в която много от нещата в отминалия живот ти се струват пълен абсурд и изцяло губят своя смисъл. Със старостта все по-често започват да се появяват мисли за смъртта, които карат човека да се замисли за най-главното — своята душа. Тъй като се доближава все повече и повече към границата, от която е дошъл на този свят, за да открие и спаси своята душа. Но вместо да се ус-