52

треми към тази цел, той продължава да хаби своето време и сили в празни илюзии. Тук човек започва да се терзае, да си измисля нови илюзии, да се утешава, че ако се помоли добре преди смъртта, то „там“ ще му бъде простено. А в действителност се оценява целия човешки живот.

Човешката глупост няма граници. Манията за величие кара хората да правят ужасни неща. — Сенсей погледна от двете си страни разпери ръце и произнесе с дълбока печал:

— Само ако можехте да чуете какво си мислят хората, приятели мои, направо щяхте да се ужасите! А всъщност за какво ви е да чувате, наблюдавайте себе си, своите тайни мечти.

Неотдавна, малко преди перестройката, хората си мислеха, че ще спасят света и ще построят комунизма, имам предвид нашите умни глави. А сега, след перестройката, за какво мисли младежта? За пари, за капитализма. Всеки си се представя милионер, Рокфелер и нему подобните. Всеки в мислите си харчи пари, мисли за богатство. И този, който ги изкарва, и този, който не може да изкара достатъчно, все разправят колко са велики, чешейки своята мания за величие. Защо? Защото в главите им има само егоизъм. Михаил Евграфович Салтиков-Щедрин, руски писател сатирик има забележителни думи по този повод: „Няма по опасен човек от онзи, на когото е чужда човещината, който е равнодушен към съдбата на родната си страна и съдбата на ближния, към всичко, освен към звънящия в джоба му грош“. И е прав.

Прекаленото богатство не води до нищо добро. Добре, изхабил е човек години от свето време, измамил е маса народ, защото големи пари с честност не се изкарват. Всичко се гради на измамата и лъжата. Изкарал е ужасно много пари. Нямам предвид честно изкараните заплати, нормалните средства за оцеляването. Това не са много пари. И така, изкарал ги е. Гледа, а удовлетворение няма. Нещо не стига. Тогава разбира, че му е нужна власт, за да покори себеподобните нему, за да не му се налага постоянно да се откроява и да си слага онези еленски бълхи привличайки вниманието на цялото стадо, в това число и водача. И да не прахосва парите си,