53

като тази маймунка орехчетата, а да завземе властта и сам да стане водач. Тъкмо така се появяват лидерите на партиите, на властовите структури на държавите. Гледат, а властта не им стига. Тогава какво правят? Хвърлят око на целия свят. Започват войни, агресия, поробване. Така се раждат Наполеоновците, Сталиновците, Хитлеровците и тем подобни тирани. Завземат чужди територии, разширяват границите на своите държави, а удовлетворението все го няма. Защо? Защото каквато и власт да има човек на Земята, той никога няма да получи от нея удовлетворение, тъй като остава роб на своите желания. А истинната власт е властта над самия себе си.

В човешката история има сума ти примери за безсмислието на този път, на тази глобална измама на Животинския разум. Един от тези примери е Александър Македонски — човека, който успял максимално добре да реализира своите амбиции. Завзел огромни територии, създавайки най-голямата монархия на древността. И какъв бил резултатът? В деня, когато Александър Македонски станал „владиката на целия свят“, се уединил и горчиво заплакал. Когато военачалниците го открили, били страшно удивени, тъй като никога не били виждали своя пълководец да ридае. А те били с него и в най-сложните военни ситуации. Александър се явявал пример за мъжество. Дори, когато смъртта била съвсем близо, никой не забелязвал и следа на безнадеждност и отчаяние на лицето му. Тъкмо за това неговите военачалници ги вълнувал въпроса какво се е случило с човека покорил цели народи? Попитали го и Александър им споделил причината за своята печал. Оказва се, че когато победил всички, разбрал как всъщност изгубил. И сега се намира на същото това място, където кроил планове да завладее целия свят. Едва сега осъзнал колко безсмислено било всичко това. Тъй като по-рано имал цел и път. А сега нямало на къде да ходи, нямало кого да завоюва. Тогава казал: „Чувствам вътре в себе си страшна празнота, защото загубих най-важното сражение на своя живот“.

Сенсей повървя малко мълчешком и заговори отново: