57

същото време живеел и човек с име Нарада. Той бил поет и музикант и се славил със своята дълбока мъдрост. Хората го обичали заради добрите му съвети, благия нрав, шегите и великолепната музика, която свирел на своя инструмент.

Веднъж Мъдрецът решил да отиде в съседното село. Пътят минавал през същата тази гора, където шетал разбойникът. Тогава хората започнали да умоляват Мъдреца да не минава по този път, защото било много опасно. Нарада само се засмял:

— Искам да погледна този, който е породил във вас този страх и ви е направил такива страхливци. Та той е само един човек, а е спрял движението по целия път.

Изричайки тези думи Нарада се обърнал и тръгнал в гората свирейки на своя инструмент.

Разбойникът чул музиката и излязъл на пътя. За свое удивление видял един невъоръжен човек свирещ на своя инструмент, който изглеждал щастлив. За първи път в живота си почувствал нерешителност. Тогава се обърнал към музиканта:

— Нима не знаеш, че е опасно да се минава по този път?

Нарада, без да спира да свири, свил от пътя и седнал близо до разбойника, който през това време точил своя меч. Завършвайки своята мелодия той го попитал:

— Какво правиш сам-самичък в тази гора?

Онзи отговорил:

— Грабя хората, а сега ще взема и твоите богатства.

Мъдрецът казал:

— Моите богатства са от друго естество — те са вътрешни. Аз самият бих бил изключително щастлив да ги разделя с теб.

— Интересуват ме само материалните ценности, — заявил разбойника.

— Материалните казваш? — попитал Мъдрецът и загребвайки шепа пръст я разпръснал по вятъра. — Това е само прах, илюзия, която изчезва на мига. Това е абсолютно нищо в сравнение с духовните богатства, които са нетленни. Кажи ми за какво са ти тези материални богатства?