58

Той отговорил:

— Заради моето семейство: моята майка, жена, деца. Ако не им донеса пари, ще гладуват, а пък не умея да правя нищо друго.

Тогава Мъдрецът попитал:

— А ти попита ли ги дали им е нужна тази твоя жертва? Готови ли са да споделят с теб отговорността за тези грехове пред Бога.

За първи път в живота си човекът, занимаващ се единствено с разбойничество се замислил.

— Не знам. Да си призная никога не съм мислил за това.

— Ами иди и ги попитай, — предложил Мъдрецът, — а аз ще те почакам тук.

Тогава отново засвирил своята прекрасна мелодия.

Разбойникът така и сторил. Отправил се у дома и попитал своята майка. На което възрастната жена отговорила:

— Защо трябва да деля твоята отговорност за извършените от теб престъпления? Аз съм твоя майка, и твое задължение е да ме храниш.

И жена му казала:

— От какъв зор ще отговарям за твоите грехове? Нищо подобно не съм извършвала и съм чиста пред Бога. Изобщо не знам как си изкарваш хляба, това си е твоя работа.

Гледайки лицата на безгрижно играещите си деца, разбойникът дори не посмял да ги попита. Натъжен се върнал при Мъдреца:

— Никой не иска да раздели с мен отговорността. Каквото и да правя за своето семейство, излиза, че за всичко ще си плащам сам. Оказва се, че съм абсолютно сам. И какво да правя сега?

С тъга погледнал безупречното лице на Мъдреца, а той му отговорил:

— Свали маската си на крадец и я изгори в пламъците на добрите дела. Изкупи сътворените от теб злини и стани Човек.

Човекът напуснал тъмната гора на своите заблуди заедно с Великия Мъдрец… Минало време и хората започнали да