59

го наричат Велик, и се прославил във вековете, като легендарен поет, автор на знаменитата древноиндийска епична поема „Рамаяна“.

Сенсей замълча. Ние също известно време вървяхме мълчешком, намирайки се под впечатлението от чутия разказ. И когато минахме покрай едно кафене, Стас нарушавайки тишината, предложи да влезем и да изпием по една газирана напитка, всички с охота приеха идеята, а и без това беше доста горещо. Само Сенсей се отказа, заявявайки, че ще ни почака на скамейката. Посочи една скамейка намираща се в сянката, където седеше някаква възрастна двойка и се разделихме.

Бързо изпивайки своята напитка аз излязох на улицата, докато приятелите ми утоляваха жаждата си с допълнителни напитки. Сенсей седеше до двамата старци и им говореше нещо. През това време от кафето излезе Николай Андреевич, двамата се приближихме към Сенсей и поздравявайки се с възрастната двойка станахме неволни слушатели на техния разговор.

—…неговите молитви.

— Отец Василий е много добър човек, — съгласи се Сенсей. — Направил е много за хората.

— Толкова бързо пролетя живота, — въздъхна възрастната жена. — Ето седим си и гледаме младите, а съвсем неотдавна и ние бяхме такива. И главното е, че в душата си не чувстваш, че тялото ти е старо.

— Човек не старее с душата си, — отбеляза Сенсей и добави добродушно: — на младите не трябва да се завижда. Та нали все още им предстои да изминат целия път, а вие вече стоите на прага, и ви остава само да почукате.

— И в това е цялата беда. Не ни плаши смъртта, а раздялата, — тъжно изрече старицата, забърсвайки стеклата се сълза със своята забрадка. — Двамата с Ванечка проживяхме заедно вече 53 години, душа до душата, лоша дума един на друг не сме си казали. — дядото закима с глава. Жената с благодарност го хвана за ръката. — А сега очевидно е дошло времето да се разделим. Ето за това тъгува моята душа.