60

— Тъгата ви е напразна. А и въобще за какво ви е? Вие за тялото ли тъгувате? — Сенсей разтвори ръце и посочвайки минаващата на близо млада двойка и добави: — Господи, разбирам в младостта си да сте тъгували, а сега за какво?! — Заедно се засмяха. — А душата… Докато в душата живее любовта, раздялата е невъзможна. Най-главното е, че знаеш колко е голяма любовта ти към този човек. Как е възможно да го загубиш, ако той действително е толкова скъп на душата ти, ако Паметта и Любовта към него продължават да живеят в теб самия…

От кафенето започнаха да излизат приятелите ни, а Сенсей ставайки от скамейката започна да се сбогува с двойката.

— Ех, толкова съм ви благодарна, така ме успокоихте, — заговори възрастната жена, все едно искаше да разкаже наведнъж всичко, което се таеше в душата и. — И действително какво може да ни раздели? Дори и да си отида от този свят, от другата страна ще продължа да го обичам със същата сила, както и тук. Какво може да се изгуби?

— Нищо, — отговори Сенсей, — тук пребивавате двамата едва един миг, а там ще сте заедно цяла вечност. Трябва да се радвате, че се приближава вечността. Тука се намирате в страдания и мъки, а там ще получите покой и безгрижие.

— Толкова ми беше приятно да си поговоря с вас, — мило произнесе старицата.

— На мен също ми беше много приятно да пообщуваме.

— Не знам ще се видим ли отново. Всеки ден стоя в очакване. Разбира се би било много добре ако успея да се видя и с отец Василий, и с вас да пообщувам. Така ме успокоихте. На душата ми стана тъй леко. Много бих искала да се видим отново.

— Не се тревожете, — ласкаво отговори Сенсей, с някаква топлина и нежност гледайки възрастната жена, — задължително ще се срещнем и ще имаме много време за общуване.

Когато се отдалечихме на значително разстояние от тази възрастна двойка, предвижвайки се към пазара, Николай Андреевич попита Сенсей:

— Да не са твои познати?