61

— Не, — с усмивка произнесе Сенсей, — просто добри хора.

— А тази жена да не би да е болна?

— Да. Не и е останало да живее много.

— Нима не може да се помогне с нищо? — загрижено попитах аз.

— Може. Но такъв вид помощ ще бъде само във вреда, — отговори Сенсей. — Човек е временен. Смъртта слага край на старостта и мъките, освобождавайки човека от бремето на битието. За любящите души — това е награда. Та нали не ставаме други само защото умираме…