62
Печатни страници 625
Най накрая достигнахме своята крайна цел — местния пазар. Пред входа му имаше сергии, където търгуваха с всякакви евтини китайски стоки, общо взето химикалки, часовници и всякаква ширпотреба. Сенсей погледна целия този пъстър асортимент и произнесе с мъка:
— Съвсем загубиха достойнство. Заравят страната с всякакви боклуци, подобно на страна от третия свят.
Момчетата заразглеждаха тези разноцветни стоки. Стас взе в ръцете си някаква квадратна джаджа приличаща на часовник, натисна копчето й и тя започна да издава някакви неразбираеми звукови сигнали, да мига и да святка със сменящи се цифри.
— О, това пък що за глупост е? — удиви се Стас.
— Прилича на Гайгеров брояч, — с усмивка произнесе стоящия на близо Николай Андреевич.
— К‘фо? — намеси се в разговора Женя. — Какъв брояч?
— Гайгеров, — повтори Николай Андреевич, — обикновен газоразряден детектор на частици.
Женя застина въпросително пред Николай Андреевич. А Стас реши да стимулира мисловния процес на своя приятел.
— Чувал ли си за подобен уред с название дозиметър, село?
— А-а-а, това е някакъв прибор свързан с излъчванията