63

ли? — от втория опит отгатна Женя.

— Това е прибор за измерване стойността на излъчванията, — със смях проговори Стас

— Е, нали и аз това казах.

Женя направи сериозна физиономия на „учен“, взе от Стас мигащата джаджа и започна да я разглежда.

— Това е секундомер. — поясни продавачката — Само че сега е… Нека ви дам друг.

Намигвайки и Стас кимна към Женя и произнесе:

— Не му обръщайте внимание, просто дълго е учил и за това малко е поизостанал в развитието си.

Ние се засмяхме. А Женя поклати глава и произнесе силно нарочно за Стас:

— Не съм злопаметен… налага ми се често да си записвам. — И вече обръщайки се към продавачката, попита: — Колко струва?

Тя назова цената и се засуети, дали да смени тази счупена вещ с друга.

— Не, не, взимам тази, — спря я Женя. — Нали все пак някой трябва да изкупува вашия брак със стопроцентова отстъпчица…

И по нататък така се понесе в словесния си каламбур, свойствен на придирчивите клиенти, че едва не умряхме от смях. Дори нашият психотерапевт след поредната клоунада относно „поевтиняването на стоката“ попита Стас:

— Винаги ли е такъв, или само понякога?

На което той отговори:

— И във всичко, и понякога.

— Да, това вече е диагноза, — констатира със смях докторът.

Когато доволният Женя изтъргува тази безсмислена вещ за жълти стотинки и се приближи до Сенсей, той го попита:

— Не те ли е срам да отнемаш жълтите стотинки на хората?

— И какво? Нека да им е за урок, такива боклуци да пробутват на такава цена. — и усмихвайки се със своята холивудска усмивка добави: — Нали знаеш Сенсей, моята съвест