64

е кристалночиста… — и отдръпвайки се леко добави: — Просто защото не я ползвам.

— Тъкмо тук е проблемът, — направи своето заключение Сенсей под общия смях на нашата дружина.

Влязохме в пазара и започнахме да купуваме продуктите от списъка. Изглежда от скука Женя се приближи до един продавач, явно дошъл от южните места на нашата голяма страна, който търгуваше с краставици и домати. Момъка докара важен вид и с подозрение попита:

— В каква местност са расли вашите зеленчуци?

Продавача явно не разбрал добре какво го питат, започна да хвали по навик стоката си. Въпросите за местността лека-полека се изместиха към въпроса за цената, която се оказа значително завишена. Е, ясно е, че покрай морето няма да намериш нищо евтино. Но изглежда не и за Женя. Заставайки в позата на инспектор (минимум защитник правата на потребителите), той извади своя „дозиметър“ и деловито започна да обхожда с него на длъж и на шир зеленчуците. „Дозиметърът“ естествено започна да пищи и да мига, изписвайки на своя дисплей нереални числа. Продавачът учудено опули очи. Тези действия на неизвестно от къде взелия се придирчив клиент, явно предизвикаха в него неприятно впечатление.

— Не, видя ли, видя ли! — Женя с възмущение показваше данните от „дозиметъра“ на Стас, стоящ в това време до него, опитващ се с големи усилия да запази сериозен вид. — Е, не, само погледни! Та това е много по-страшно и от Чернобил! На какъв ядрен полигон са отглеждани тези зеленчуци? — обърна се Женя към продавача, тикайки показателите от „дозиметъра“ в лицето му. — Виждаш ли, дори Гайгеровия брояч надхвърли максималните стойности. Не, това е някакъв кошмар! Скоро направо ще започнат да ни хранят с ядрени отпадъци…

Хората започнаха да се обръщат дочувайки изказванията на Женя. Усилено гледайки ту брояча, ту стоката си и опитвайки да загрее за какво иде реч, продавача започна да се оправдава, че неговата стока е най-качествената. А кога-