65

то Женя започна да раздува тази история до неузнаваемост, продавача лично изяде един домат пред очите на всички, убеждавайки не момъка, а по скоро насъбралите се покрай тях зяпачи за качеството на своята продукция. Но това настърви още повече Женя и в отговор на действията му, той започна да разказва страшни истории, какво въздействие има радиацията върху човешкия организъм, при това подробно изброявайки кои човешки органи започват първи да отказват. Изобщо такива ги навъртя и такава тълпа от любопитни насъбра, че в крайна сметка търговеца му тикна стоката дори на по-ниска цена от себестойността си, само и само да се отърве от този изпаднал в „паника“ клиент.

През това време ние вече бяхме закупили част от продуктите. Стас и Женя ни откриха и гордо ни показаха цяла торба с краставици и домати. При това Женя не спираше да се хвали със своето „постижение“ и изяви желание да закупи останалите продукти на доста по-ниски цени. На което Сенсей осъдително поклати глава:

— Ех, хора, говориш ли, говориш…

— Е, не, Сенсей защо да харчим повече, ако можем да купим нещата на разумна цена? Всички търговци тук се занимават с кожодерство! И аз като съвестен гражданин не мога да отмина такова безобразие. И без това така ми се иска да взема достойна роля в него. — Всички отново прихнахме от смях, а Женя продължи да се оправдава, усмихвайки се лукаво. — Не изпитвам никаква завист към тях. Просто когато видя търговец, в мен напира изострено чувството за справедливост.

— А-а-а, — произнесе Сенсей. — Сега на това така ли му викат?

— Аха, — кимна Стас смеейки се. — при това „изостреното чувство за справедливост“ се появява при него в две разновидности: користна и безкористна. Користната — когато и той иска да „притежава нещо“. А безкористната — когато не иска нещото „да бъде притежавано от друг“.

Сенсей безнадеждно махна с ръка към Стас и Женя и произнесе: