66

— Правете каквото искате.

Николай Андреевич им даде списъка и парите, и нашата група се раздели. Част от нас тръгна с Женя и Стас да се повеселят, а Сенсей, Володя, докторът и аз, предварително уговаряйки се с другите къде ще се чакаме, се запътихме към брега.

Небето беше безоблачно. Полусънените летовници лениво се шляеха по улиците, криейки се от парещото слънце под короните на дърветата. Излязохме на уговореното място и оставяйки прилежно торбите с продуктите седнахме на скамейката под сянката на едно дърво. Николай Андреевич реши да не губи време и започна да разпитва Сенсей.

— Сенсей, ти подхвана интересна тема, когато вървяхме насам… И през цялото това време си мислех… Добре де, не сме заплашени да станем богати с нашите професии, на това отгоре и в нашата страна, — шеговито произнесе докторът. — А сериозно. Какво може да направи човек? Ето, всички говорят това е зле, онова е зле, а кое е добре? Как да живеем?

— Разбираш ли, всеки човек всъщност не живее своя истински живот. Той избира образа, който му е харесал и играе своята роля, при това като правило не една. Ето, например сега играеш ролята на студента, опитваш се както на лекциите да зададеш въпрос, да вникнеш в смисъла на моите отговори. После се превключваш в ролята на психотерапевта, стремейки се да анализираш моите думи. Но в същност, всичко това е само игра, нищо повече. Защото ти самият знаеш отговорите на нещата, които говоря. Необходимо е само да надникнеш дълбоко в душата си.

Така е с всички. Хората играят. На един му приляга ролята на доктор, на друг му харесва ролята на непобедимата барета, а на трети ролята на автомонтьора. Някой си избира да бъде бандит, друг алкохолик, кариерист или обиден от живота. Но какъвто и да бъде човек в действителност — всичко това е само една роля. И толкова се вживява в нея, че си мисли, че това е истинския смисъл на неговия живот. Шекспир действително е прав, целият свят — това е само един театър.

И като всеки артист остава неудовлетворен от своята роля и мечтае за друга, където се вижда мно-