67

го по-важен. Каквото и да е постигнал човек в своя живот, все му се струва, че още не е изиграл своята най-важна роля. Играейки ролята, която си е харесал, например бедняка, болния, богатия, здравия, дърводелеца или космонавта, няма значение каква — човек вече мечтае за друга. Започва да премерва върху себе си ролята на президента, олигарха, героя спасител, бореца за справедливост, и кого ли още не… И през цялото това време пребивава в своите мечти и се успокоява с тези приказки. Но не е ли по-простичко да престане да мечтае и да избере ролята достойна за званието Човек?

— Имаш предвид светеца, ламата или?

— Ако искаш ламата, светеца или просто нормалния, добър човек, наречи го както искаш. Аз наричам това просто — роля достойна за Човека. Да бъдеш този, който трябва да бъдеш. Заспивайки да бъдеш спокоен, че твоята съвест е чиста. Умирайки да не се срамуваш от своите мисли и постъпки. И когато заставаш дори пред Бога, както казват християните, на Божия Съд, да имаш какво да кажеш. Кошницата ти с добри дела да бъде пълна, а с лошите да бъде празна. Ето какво означава да бъдеш Човек. И не просто външно, а което е по-важно — вътрешно. Да въведеш ред в главата си. Да не мислиш за лошото, глупавото, празното. Мисли за Бога, за Душата. Ако имаш свободно време — използвай го в полза на своята душа, моли се, медитирай, занимавай се с духовни дела. Защото живота е твърде кратък. И се дава за това, човек да докаже на Бог, че е достоен за званието Човек…

Сенсей разказваше простичко и разбираемо. Думите му бяха изпълнени с такава искреност, отдаденост, сила и доброта, че моя „лотосов цвят“ спонтанно се активизира, разливайки приятна топлина по цялото тяло. А на душата ми стана така хубаво, все едно от мен паднаха всички маски и на бял свят засия моята истинска Същност. И защо ли точно в това свободно състояние действително разбирах какво ни говореше Сенсей. Защото това разбиране идваше не чрез думите, а чрез моята душа.