69

Всички за малко не изпопадахме от смях от коментара на Женя. Момъкът се опита да прикрие чувството на неловкост и бързо пренесе темата в руслото на своите пазарски приключения. В разговора се включиха и „очевидците“ допълвайки разказа със своите подробности. В крайна сметка, след като се посмяхме до насита, всички стигнахме до извода, че вече е опасно Женя да бъде пускан сам на този пазар. Такъв панаир сътвори с„дозиметъра“, че ако отново реши да се мерне там, та дори и без уреда, реално ще почувства на своя гръб всички последствия от тази шегичка.

Разпределихме продуктите по торбите, така, че носенето да бъде удобно за всички. И когато решихме да се връщаме обратно, Женя изведнъж гръмко се засмя:

— А-а-а! Излиза, че онази с кънките е била в реката още от зимата.

Това вече бе последната капка. Нашия смях премина в истерия. Дори минувачите започнаха да се усмихват и да се заразяват от вълната на доброто ни настроение, макар и да не разбираха каква е причината на неудържимия смях.

Тъй като бяхме натоварени с провизии решихме да заобиколим почивните бази и да минем по по-дългия, но по-удобен маршрут. Минавахме покрай поредната сграда. Женя оглеждайки се неочаквано спря, остави торбите на асфалта и започна щателно да претърсва своите джобове, с които изобилстваха както неговите шорти, така и ризата.

— Къде може да е? — озадачено си мъмреше под носа.

И тъй като изостана доста, някои от нас също се спряха, за да го изчакат.

— А, ето! — накрая радостно възкликна и извади някаква смачкана хартийка.

— Да не би да я пазиш за някой екстремален случай? — усмихнато произнесе Володя, гледайки как се опитва да я изглади.

— Да, за екстрасензорен случай, — на шега отговори той.

Грабвайки своите торби Женя настигна Сенсей.

— Сенсей, гледай каква обява видях на пазара. Цяла хвалебствена ода на Повелителя на Космоса и цялата Земя…