70

И без да оставя торбичките му подаде хартийката.

Сенсей я взе, прочете я, и усмихвайки се я върна обратно.

— Окръгът е залят с това „Добро“. Ето гледай… Там виси същата обява, и там, и ето там…

Ние с любопитство се огледахме заедно с Женя в посоките посочени от Сенсей. Действително навсякъде висяха едни и същи обяви, написани с едри букви: „Великият екстрасенс, почетният Майстор от световна величина, гадател, оракул и могъщ магьосник, от чийто поглед са се излекували мнозина, Виталий Яковлевич… според многобройните молби ще проведе допълнителен лечебно-оздравителен сеанс, който няма аналог в света. Началото на сеанса…“ И по нататък стоеше утрешната дата, а също така невъобразимо високата цена на билета.

Гледайки всички налепени обяви, отново прихнахме от смях, дори боклукчийския кош, покрай който минахме беше украсен с такава хартийка.

— Да му се не види! — изропта Женя. — Като пълен глупак носих тази „тежест“ в своя джоб още от пазара.

Той отново смачка хартийката и я подритна с крак, все едно е топка.

— Защо правиш боклук? — добродушно го скастри Сенсей. — Чистотата на мислите ти започва от твоята външна култура. Върни се, вземи хартийката и я хвърли в кошчето.

В този момент, въпреки своите редовни отговори, Женя реагира неадекватно, очевидно внасяйки някакво разнообразие в своя неспирен хумор, той отново постави торбите на земята и услужливо се затича да вземе хартийката. Повдигайки я от земята, няколко пъти измете земята с ръка. А след това като опитен баскетболист я хвърли в най-близкия контейнер. И забивайки „топката“ в коша, със самодоволство размаха ръце:

— Каква хартийка? Никаква хартийка не е имало. Просто ви се е сторило. Било е само мираж, породен от горещото слънце.

— Да, да. — със смях произнесе Стас. — А ти си нашия джин от лампата.

Всички отново се разсмяхме. На Женя изглежда му харе-