71

са новия образ и произнесе:

— А защо пък не? Пожелайте си нещо, и ще го изпълня, — и намигайки весело добави, — отчитайки, естествено, реалния стопански разчет и самообслужването.

— В какъв смисъл самообслужване? — с усмивка произнесе Стас. — Какво излиза, сами си пожелаваме нещо и сами си го изпълняваме?

— Брей, колко си досетлив! — потупа го по рамото Женя, връщайки се към своите торбички.

Засмяхме се, а Андрей промълви:

— Лично аз имам само едно желание — по-бързо да стигнем лагера с всичките тези продукти.

— Елементарно, — отговори Женя, подгонвайки ни със своя товар: — няма нищо невъзможно за моето вълшебство. За реализацията му има два варианта.

— Обявете, моля разширения си списък, о велики джине, — шеговито добави Стас.

— Вариант първи: леко ускоряваме с дадените тежести във вид на пълни торби и извършваме марш на скок до лагера.

— О, не! — едновременно произнесохме ние.

— При това в тази жега, — възропта Андрей.

— Ама че вълшебство! — произнесе Руслан.

— А втория вариант, —с усмивка попита Стас.

— Вторият вариант от вълшебството е възможен, ако подходим умно по въпроса. Кое е най-важното по въпроса с преместването?

— Петата на Володя! — със смях възкликна Андрей.

Всички отново се разсмяха, спомняйки си сутрешната шега на Сенсей.

— Е това се подразбира за някои индивиди, — продължи да играе своята роля Женя. — Мислете по-мащабно!

— Крила! — извика Руслан.

Женя цъкна с език и надуто отговори:

— Този вариант е валиден за птиците. Мислете по-задълбочено!

— Гуми, — произнесе Стас, след като видя минаващата наблизо кола.