72

— Е, Стасе, ти тотално се отклони, — имитирайки провлачено гласа на наркоман, махна с ръка Женя и весело добави: — да разсъждаваш по-задълбочено не означава съвсем да отлетиш от темата. Е какво? Няма ли повече варианти? Ех какви сте само! Най-важното е, както казва нашият скъп приятел Сенсей, това е да ангажираме ума с полезна задача и кимвайки в посоката на смеещия се заедно с нас Сенсей, попита: — Така ли е?

— Така е, така е, — кимна той.

— Ето виждате ли, за разлика от всички вас, аз усвоваям своите уроци.., тоест усвовявам. Пу, пу, у-сво-я-вам, — най-накрая членоразделно произнесе момъка, — много бързо.

— Ама разбира се, нима е възможно да те стигнем, ти си нашия уникум, — с ирония произнесе Стас.

— Ами да, съмнява ли се някой в това! — самодоволно произнесе Женя, пъчейки гърди. — Може да съм всякакъв, но съм джин!

— И какво в крайна сметка ще ни предложите, Абдурахман Абдурахманович? — с ирония в гласа произнесе Володя.

Но Женя изглежда се наслаждаваше на своята словесна игра:

— Търпение, приятелю, търпение. Така, с какво можем да ангажираме своите умове и времето да мине неусетно? Шеги! Така че слушайте следния виц…

След поредната порция вицове, когато вече ни боляха устите и коремите от смях от неговите „вълшебства“, Николай Андреевич реши да прекъсне този непрестанен смях и да използва времето доста по-рационално. Той тактично пренасочи разговора към вечните теми за човека и пътищата на неговите духовни търсения. Тогава Сенсей ни разказа една легенда.