73

6

Веднъж един Пътник се изгубил. Озовал се сам-самичък в пустинята и не можел да си спомни, кой е, къде е и на къде да се движи. В която и посока да взирал своя поглед — само пясъци и безкрайни дюни. И не знаел той къде е техния край и тяхното начало. Слънцето безпощадно изгаряло кожата му, а вятъра жулел с нагорещения си въздух.

Пътникът вървял дълго. Изведнъж видял сух трънак и си помислил, че и той е трънак. Седнал до него, но внезапния порив на вятъра подгонил сухия трънак по дюните. Той с лекота започнал да се търкаля, оставяйки след себе си само леки следи от бодлите. Пътникът си помислил, щом трънакът се движи, следователно знае къде отива. Щом оставя следи, следователно му посочва пътя. И тръгнал той след него. Но вятърът спрял и трънакът спрял да се търкаля. Нов порив на вятъра подкарал трънака в обратната посока. Пътникът отново тръгнал след него, вървейки по собствените си следи, но в края на краищата се оказал на същото място, където започнал своя път. Той осъзнал, че трънакът е мъртъв, а вятърът само си играе с него. Разбрал, че е безсмислено да бяга след мъртъв сух трънак, тъй като няма