74

живот в себе си. Сега единствено стихиите властвали над него. Пътникът го взел в ръце, но трънакът го убол болезнено, което го удивило. Дори и мъртъв, продължавал да носи болка. Тогава той гневно го хвърлил.

Пътникът тръгнал по-нататък. Вървял дълго. Мъчели го жажда и глад, но продължавал да върви. Забелязал голяма летяща птица. Тогава си помислил, че и той е птица и хукнал след нея. Той разсъждавал, щом тази птица лети толкова високо, означава, че вижда по-далече от него. Тя знаела пътя, следователно щяла да го отведе там, където да утоли жаждата си и да се засити, където най-накрая щял да получи покой и да се избави от страданията. Щастливият Пътник бягал възхвалявайки нейния стремителен полет, радвайки се на своята мечта.

Силната птица летяла красиво и бързо. Пътникът бягал след нея, колкото имал сили. Вече бил много уморен, но продължавал своя бяг, живеейки с надеждата за по-доброто. Птицата започнала да се спуска зад една голяма дюна, и Пътникът ускорил своя бяг. Смятал, че само един миг го разделя от неговата мечта. Достигайки върха на дюната, се спрял и видял ужаса на голямата лъжа, когато пред него се разкрила истината. Зад дюната цяло ято такива птици разкъсвали нечие мъртво тяло, ненаситно поглъщайки гниещата плът. Пътникът се обърнал с отвращение и побързал да се махне, защото разбрал, че за птицата той е просто храна.

Дълго вървял той, а слънцето все така безпощадно пекло, а вятърът жулел с нагорещения си въздух. Мъчили го непоносима жажда и глад. Силите му били на изчерпване а навред само горещи пясъци и синьо небе. Тогава Пътникът видял змия. Тя се придвижвала уверено, без да бърза, все едно знаела своя път и се наслаждавала на всеки миг от своето пътуване. Излъчвала спокойствие. Независимо от