75

невероятната жега от нея лъхала прохлада. Пътникът си помислил: „Щом не бърза и от нея навява прохлада, значи знае къде се намира източникът. Ако тръгна след нея, ще мога да се скрия от слънцето и да утоля своята жажда“.

Пътникът тръгнал след змията. Почувствал как силите му постепенно започнали да се възвръщат. и си помислил „Може наистина да съм змия?“. Но в този момент змията се спряла и се обърнала към него. И той видял, че тя има зъби пълни с отрова. Тялото му се разтреперило от страх и избягал. Спрял се тогава, когато се строполил на горещия пясък. Бил ядосан на себе си, че не могъл да устои, само една крачка го деляла от спасението. Тялото го предало, а той смятал, че тялото това е самият той.

Вдигайки се с големи усилия, Пътникът отново тръгнал сред пустинята. Вървял под парещите лъчи на слънцето, спомняйки си за прохладата и спокойствието на змията. Завладяла го тъга. И в този момент видял сянка. Помислил си, че това е мираж, призрака на змията, но сянката отново се появила за миг. Заглеждайки се Пътникът видял гущер. Сторило му се, че и от него навява прохлада. Тогава си помислил „Щом от него вее прохлада, тогава, както змията, така и той знае къде е източникът“. И го последвал стараейки се да не изостава. Но гущерът се предвижвал бързо и пъргаво. Размотавайки Пътника сред пустинята той се заровил в пясъка. Колкото и да копаел на това място, не могъл да го намери. Но губейки гущера той не се отчаял. Това не е било змия, а само неспокоен гущер, който призрачно напомнял на нея и цялата му същност е едно празно размотаване.

Повдигайки се, Пътникът тръгнал безцелно сред пустинята. Бил разочарован от своите срещи, ядосан на непослушното и гладно тяло. Вече съвсем му било омръзнало това суетно скитане, безсмислени преживявания, обнадеждаващи мечти, празни тре-