78

с вода и казал:

— Дълго те е мъчила пустинята. Утоли жаждата си от моя източник.

Пътникът с благодарност приел от Странника стомната и с големи глътки започнал да пие от нея. Живителната влага се разляла из неговото тяло. Сторило му се, че до сега не бе опитвал толкова вкусна вода. Напит до насита Пътникът върнал стомната на Странника и попитал:

— От къде имаш такава чиста и прохладна вода насред пустинята? Вкусът и ми напомня най-чистите планински извори.

Странникът се усмихнал и промълвил:

— Не мога да ти опиша с думи мястото на този източник, тъй като той може да бъде разбран единствено ако се намираш в него самия. Не е възможно думите да предадат опита.

Пътникът се замислил и попитал:

— Защо думите не могат да предадат опита?

Странникът отговорил:

— След като изпи водата, получи опит. Колкото и да се мъчех да ти обясня колко е вкусна, ти оцени нейния вкус само тогава, когато я опита. Само ти си способен да определиш за себе си каква е тази вода. Само ти можеш да разбереш чувството, когато устните ти се докосват до нея, когато изпълва твоята уста и потича в тялото ти. И този опит принадлежи само и единствено на теб, защото всеки пие своята собствена вода. Но колкото и да пиеш, отново ще изпитваш жажда. Единствено превръщайки се в източник, завинаги ще утолиш тази жажда.

— А как мога да стана източник?

— Стани себе си, стани своята Същност. Животът и смъртта са като единен поток. В потока се движи Същността. В движението придобиваш непреходното. Никой не е способен истински да оцени бушуващия поток, без да е влязъл в неговите води,