80

тъй като това е бъдещето. Никой не може да влезе два пъти в една и съща вода, тъй като това е миналото. Съществува само движението на потока, защото това е настоящето. Всяка вода рано или късно достига своя Източник и самата става Източник, връщайки се към първичната си чистота.

Пътникът се удивил на мъдрия отговор и попитал:

— От къде знаеш всичко това за водата?

— Аз бях източника на нейната влага, — отговорил той.

Странникът му подал храната и произнесъл:

— Ти толкова дълго се скита из пустинята. Засити глада си с моята храна.

Пътникът с благодарност взел от Странника храната и почнал с невероятна наслада да я поглъща. Сторила му се толкова вкусна и засищаща, че не можел да се сети за по-вкусна в своя живот. Засищайки глада си, Пътникът отново попитал:

— Защо храната ти е толкова вкусна? Никога не съм ял нищо подобно през живота си.

— Ти беше гладен. Храната е само наслада за плътта. Тя засища плътта, но не утолява жаждата. Тези, които я смятат за най-висшето благо, не могат да се откажат от нейното трупане. Колкото и да я трупат, тя рано или късно се разваля. Храната дава само временна наслада от нейното притежание. Полезна е единствено за поддържането на плътта, в която пребивава Духа.

— Но защо от толкова малко количество се изпълних с такава сила?

— Защото силата, която създава тази храна няма начало и край. Тя е предела на безпределното и границата на безграничното. Но самата храна е ограничена вътре в себе си.

Пътникът отново се удивил:

— От къде знаеш всичко това за храната?