84

Но трънакът ме убоде, когато го вдигнах. Дори и мъртъв той продължаваше да причинява болка.

— Ти си срещнал мъртвото, което няма с какво да се изяви, освен с острите си шипове. Мъртвото защитава мъртвото. Мъртвото няма да се превърне в живо от това, че има живот, а живото няма да се превърне в мъртво от това, че има смърт. И смъртта и живота зависят от нещо, което ги обединява, произнесе Странникът.

Пътникът продължил с разказа:

— Видях голяма птица, която летеше високо. Хукнах след нея, мислейки, че ще ме заведе там, където ще получа покой и ще се избавя от страданията си. Възхвалявах полета й и се утешавах с моята мечта, но тя само ме заведе до ято от такива птици, които разкъсваха мъртва, гнила плът.

И странникът отговорил:

— Глупаво е да възхваляваш този, който вижда в теб единствено бъдещата си храна. Ти бе привлечен от височината на полета й и я последва, мислейки за своята изгода. Но стремежа на птицата в този полет е бил друг. Независимо, че лети високо над пустинята, тя се храни с жертвите си. Птицата хранеща се с мърша, не страда от смяната на своите „блюда“, понеже същността и е просто гнилоч. Ти излъга сам себе си. Видя реалността и илюзиите ти изчезнаха. Но твоята реалност е също една илюзия. Голямата птица бе само сянка пред същността на нещата. Нещата имат свойството да се раждат в Безформеното и да се връщат обратно в Ниското.

Пътникът казал:

— Видях змия. Тя излъчваше покой. От нея лъхаше прохлада. И си помислих, че знае къде се намира източникът. Тръгнах след нея. Но змията се обърна към мен и видях зъбите й изпълнени с отрова. Тялото ми затрепери от страх и хукна дим да го няма.