86

А си мислех, че моето тяло това съм аз самия. Изгубих змията, но през цялото време мислех за нея.

— Този, който се осланя на външното, може само да предполага. А този, който се осланя на вътрешното, разполага с истинното знание. — произнесе Странникът. — Тялото е тленно. Същността му е прах. Можеше да придобиеш вечната Мъдрост. Трябваше само да направиш една крачка. Но страха от смъртта на тленното се оказа по силен. Тленното избяга. Тогава в теб остана тъгата, тъй като Духът винаги се стреми към вечното. Вечната Мъдрост не е възможно да бъде постигната чрез властта на тленното, защото то ще я превърне в глупост. Бягайки от страха — не означава да се спасиш. Убивайки в себе си страха — означава да придобиеш безупречност. А безупречността позволява да се направи крачка към границата, тъй като само на границата осъзнаваш източника на Мъдростта.

Пътникът продължил:

— Видях гущер. Помислих си, че това е призракът на змията. Стори ми се, че от него навява прохлада. Опитах се да го догоня. Но неговия бяг бе бърз и ловък. Той се зарови в пясъка и не можах да го намеря. Но това не ме разстрои. Та нали бе само един неспокоен гущер, а не змия.

Странникът отговори:

— Призракът приличащ на Мъдростта, само видимо прилича на нея. Празната суета води до смут. Този, който иска да изглежда Мъдрец, само за да се похвали пред другите, печално се лута в своята самота мечтаейки за слава. А неговият смисъл се явява празнотата в обвивката на Егото. Когато знанието идва от незнанието, въпросите нямат край.

И Пътникът казал:

— Видях слънцето и безкрайното небе. Видях без-