89

— Ти дойде там, където е отредено от самото ти раждане. — отговорил Странникът. — Израснал си така, както е било изгодно на твоята природа.

Достигнал си зрялост в това, което е станало твоя съдба. И ще отидеш там, където ти позволи смъртта. Смъртта е само начало на живота. Животът е само наследник на Смъртта. Началото на живота не може да бъде отхвърлено, а края му не може да бъде спрян.

Пътникът помълчал и произнесъл с възхищение:

— Да стана Човек?! Спомних си! Търсих пътя, по който да стана Човек!

На което Странникът отговорил:

— Ти търсеше само чуждите следи, но не и своя път. Чуждите следи не приличат на собствените. Появяват се там, където биват оставяни. Но, самите те, не се явяват този, който ги оставя. Вървейки по чужди следи, преследваш единствено нечий чужди образи, без да познаваш тяхната вътрешна същност. Но всеки проправя този път, който отговаря на неговите истински стремежи. Пустинята заличава с времето всички следи с пясъците си, за да не може новия Пътник да извършва грешките на предишния. Ето защо е важен твоят собствен опит. За да станеш Човек, трябва да проправиш своя собствен път.

Човешката стъпка заема много малко място от площта на безкрайната Пустиня, но независимо от това, тя може да стъпва там, където никой до сега не е стъпвал. Човекът е способен да отиде далече и да придобие много. Познанията на неговия разум са нищожни, но уповавайки се на Неведомото, Човек е способен да достигне Този, Който го е сътворил.

И Пътникът попитал:

— А кой е Този, Който ме е сътворил?

Странникът отговорил: